Обикаляйки милата ни родина, всеки може да забележи колко много земи и сгради пустеят. Особено в малките градове и села това явление е масово. Много ми става подтиснато и тъжно. Замисляйки се колко труд е хвърлен за построяването на една сграда, а сега стои празна, бавно разрушаваща се. В същото време колко бездомни хорица има.
Голям проблем е това. По време на една кратка екскурзийка в някои Европейски страни, ми направи силно впечатление, че няма и една пустееща земеделска земя. Поне аз не видях такава. Напротив – беше засадено дори и до последният сантиметър земя, чак в основата на скалите. Сигурно ако можеха и върху камъните щяха да засадят нещо.
Сякаш бавно, но сигурно всичко тук остава в застой. Обичам България и неискам това да е нейната съдба.