Кметът на Рио, заподозрян в това, че е по време на стачката на боклукчиите в града е изхвърлил неправомерно и не на място обелка от банан, си самоналага глоба в размер на около сто долара. По нашите ширини и за нашия манталитет това звучи по-скоро като приказка, а не като нещо, което наистина някъде може да се случи. Но е факт. И за да бъде още по-контрастна картинката – простъпката на кмета даже не била доказана, просто имало съмнения за нея. Но въпреки това човекът решил да поеме вината.
Как ви звучи това в страна като нашата, където виден политик, доказано с подробен снимков материал, е пребивавал в суперлуксозен хотел в центъра на Париж, живее в пъти над стандарта, който може да му позволи депутатската заплата, пътува до екзотични и суперскъпи дестинации с младата си приятелка и когато журналистите покажат безспорни доказателства за това, той не само не показва някакво разкаяние, ами и с цялата арогантност и физическа грубост, на които е способен, крещи срещу тях: Извини се, бе!
Или пък още по-виден политик, чиято съпруга, оказва се, е печелила конкурси за милиони за пиар обслужването на държавни структури по времето, когато той е бил министър-председател. Още много примери за управленско безочие мога да дам. И ако вече си мислите, че разликата между нас и Рио и въобще между нас и цивилизованите страни е в качеството на политиците, бъркате. Политиците навсякъде са еднакви – просто някъде номерата им минават, а надругаде – не. Разликата е в нас, поданиците – ако като общество реагираме още когато някой обиди журналист или пък се изпикае в градския фонтан, никой не би си и помислил да престъпи правилата по-сериозно. Просто защото ще знае, че няма как да мине. Не и безнаказано.