Миналата вечер излизах с едни мои стари много добри приятели. Те ми разказаха много забавини и много преувеличени истории, защото сега са се зарибили да стават ловци – е аматьори разбира се, само така за спорта, дето се казва, и за поводът да се събират някъде заедно. Мен винаги ме е привличала стрелбата, е не по животни естествено и винаги съм се впечатлявал от нашата знамемитост Мария Гроздева- да не си и на мушката :). Но когато слушах всички истории, с които много се забавлявах, се замислих на следващият ден дали и аз да не се запиша да изкарам курса. И то не толкова, заради стрелбата по дивеч, колкото за самата стрелба и за веселият купон, който се получава във ловните дружинки и новите приятелства, които се създават. Например, разказаха една и малко страшничка история, как са ходили не една хижа преди време, и пред самият и вход се появила ядосана мечка. А на тази база по това време имало и почиващи и малки деца. Те нямали никакво време за реакция и се наложило да убият животното- за съжаление. Честно да ви кажа май- наистина имам нужда от едно такова по-мъжко хоби и от малко по- силни емоции и преживявания. Но каквото и да реша за това, Вие първи ще научавате.
Калин Йосифов