Пътувам си аз в градския транспорт в Пловдив и то в едно малко, клатещо автобусче, което беше достатъчно пълно, за да има много, трудно задържащи се на краката си хора. Факт, от който шофьорът явно слабо се вълнуваше и продължаваше да кара като пълен идиот, с маневри, от които хората политаха и се прегръщаха, с основната цел да се предпазят, себе си и другия човек от сериозна контузии. В тази напрегната ситуация една жена се опита да застане на по-сигурно място, но беше избутана от младеж, който просто свали седалката и седна пред нея, без да й остави дори място, където да се хване.
Направо полудях! Как е възможно тези деца да са възпитани по този начин?! От следващата спирка се качи възрастна жена, която едва се крепеше на краката си и почти щеше да му седне в скута, но младежът продължи да си седи невъзмутимо от нищо.
Точно се бях изнервил максимално от случващото се пред мен и бях готов да му направя забележка, когато той стана. Казах си “Е, добре, усетил е”, но уви оптимизмът и вярата ми в хората бяха попарени, когато автобусът спря и младежът слезе от него.
Не просто въобще не се е и сети, че трябва да си отстъпи мястото на възрастната жена, ами и най-безцеремонно препречи пътят на първата и си седна… Като пич!
Поведение, което явно е възпитавано. Защото моделът на това да види мъж, жена, човек да отстъпи място в автобус явно не се среща често, а егоизмът му замъглява връзката с мозъка, който е неспособен да стигне сам до подобно решение.
Твърде жалко!