Ползвам и аз във фейсбук дадената възможност за последване и така да се каже, държа изкъсо публикациите на неколцина души, които съм преценил като интересни и по тая причина съм се абонирал за тях.
Та един от тях преди няколко дни, работодател, подробно обяснява как пуснал в “Джобс” обява за позицията мениджър продажби, колко трудно избрал десетина души, които да покани на интервю, пък как половината от тях не си вдигнали телефона, другите само му изгубили времето, защото се отказали още по време на интервюто. И накрая правеше великия извод, че въпреки всекидневно излизащите стряскащи данни за нивата на безработица, такава всъщност нямало, дори имало глад за кадри. Хората просто ги мързяло да работят.
Сега, ако нямах данни за въпросната фирма и за естеството на позицията, която предлагат, може би и аз като десетките приятели на тоя човек щях да започна да цъкам с език и да пиша срещу тия пусти мързеливи и претенциозни кандидати за работа, дето само губят времето и нервите на човек, който им пъха хляба в ръцете. Само че по една случайност имам.
Моя позната преди две години беше на интервю за въпросната позиция, която пак повтарям е мениджър продажби и която доста често излиза в обявите за работа – доста показателно между другото. Първият въпрос, който и бяха задали на интервюто, е как гледа на идеята да работи без заплата – само на процент, съответно и без трудов договор, без осигуровки. Май не се е стигнало до втори – защото тя доста категорично, типично в свой стил, им е отговорила: никак.
Драснах тия няколко реда в подкрепа на тезата, че най-често нещата не са такива, за каквито се представят, особено в социалните мрежи. И още – не може да очакваш хората да пляскат с ръце и да те прегръщат, когато разберат, че излишно са били път и са изгубили време с идеята да се цанят за мениджъри, а се оказва, че предложението е за търговски пътник. При това без договор и заплата. Не, благодаря. И няма нужда да се сърдите – публично.