Какво правите, когато се приберете у дома? Преобличате се, похапвате и прекарвате свободното си време, гледайки любимото си предаване, сериал, новините или друг филм по телевизията. Откакто телевизорът забръждя се отвори невероятна врата към света. Толкова лесно визуално е да се приема картина и звук и толкова неангажиращо едновременно. Днес много семейства биха се запитали как биха могли да живеят без телевизор и какво изобщо са правили хората, когато това чудо на техниката не е било познато.
Нека погледнем. 1880-та година, САЩ – например, защото страната е една от най-прогресиращите след Гражданската война. Тогава хората са се дивели на произведението телефон и са се чудили как така чрез телефон може да се чуе глас на десетки километри разстояние. Газовите лампи постепенно са започнали да изчезват, заменени от все повече електрически крушки. Семействата са се събирали около трапезата, организирали са се балове и соарета и хората са… общували. Да, колкото и да е странно днес това, те са общували, имали са протокол за водене на разговор, танцували са и са флиртували. Влюбвали са се в реални хора, а не са търсили моделирани от телевизията образи. Свободно са изразявали мнение, което не е продиктувано от телевизионната манипулация и са се интересували от теми, които не са налагани от дневния ред на телевизионните емисии новини. Банкерите са си говорили за бизнес, търговците за търговия, земеделците са се интересували предимно от земята, а дамите са обсъждали техните си теми. Хората са били далеч по-ерудирани, защото са четели повече книги.
Днес се събираме, когато се уговорим чрез Интернет, обсъждаме не света около нас, а света изграден за нас – телевизионни предавания, клюки, известни личности, които дори не са в нашето обкръжение, търсим образи, идеали на мъже и жени, които сме виждали по телевизията. След като осъзнах това, се почувствах като зомбиран всяка вечер, когато застана пред екрана. Осъзнах, че губя много, като предпочитам някакво предаване пред общуването със семейството и излизането с приятелите. Осъзнах, че мога да проверя всичко, което ме интересува в Интернет, без да съм любопитен какво ще бъде следващото предаване или да въртя каналите, докато нещо не грабне вниманието ми. Мога да си пусна любимата песен чрез You Tube, вместо да чакам да я пуснат по музикалната телевизия. И така… бавно и постепенно се отказвам от телевизора. И знаете ли – започнах да мисля много по-различно и извън рамките на стереотипа. Отличавам се вече в обкръжението си и мисля, че имам много по-ясна представа за нещата, отколкото много други хора, които следят новини и предавания.
Слагам край на гледането на телевизия. Но пък… осъзнавам сега, че не мога да сложа край на ползването на Интернет. Каква ирония, нали?