Хей, здравейте слънчеви летни хора! Включвам се с едно приключение, на което открих магия. Тя обаче не е измислена, а е в хората, мястото, културата.
Истанбул – там бе моята приказка. Въпреки че дестинацията нашумя много през последните години, и особено сега, когато цената на лирата е много ниска и прави локацията още по-достъпна. Именно и затова предполагам, че много от вас вече са посетили един от най-големите градове в света.
Честно да си призная, отлагах тази екскурзия доста дълго време, защото ми се виждаше прекалено комерсиална. Мислих си, че Истанбул е пълен с пазари и нагли търговци. Въпреки че това описание не е далеч от истината, всъщност града е много повече от това.
Използвах агенция само за пътни и хотел, както и съвети за посещение на няколко локации. Все пак си е друго, когато някой по-запознат може да те насочи. Но въпреки това избрах заедно с моята група сами да изследваме града. Това само за 4 дни е невъзможно, защото е дълъг около 200 км и широк 50 км. Толкова е много, че спокойно мога да го нарека мегаполис.
Нашата екскурзия се съсредоточи основно в европейската част на Истанбул. Включихме се в тура за моста и кулата Галата, небостъргача Сапфир, както и българската желязна църква „Св. Стефан“ и модерния квартал Балат.
Истински голямото ми впечатление бе от смесицата на ориенталско и европейско. Най-много разликата си пролича при посещението на дворците Долмабахче и Топкапъ. Честно да си призная, точно тази смесица ме впечатли. В единия момент все едно се намирах някъде далеч на изток, а в следващия бях в свои води. Съветвам ви и вие да се докоснете до тази магия, като изключите „пазаруването“ от главата си.
Открих магия
