Хора, знаете за онези дни, в които искаш да работиш, да си пълноценен, но постоянно фокусът се измества от съзнанието ти. Това ми се случи последно в университета, когато трябваше да чета стара и неприложима литература. В онзи момент имах чувството, че и да ме затворят в скафандър, ще започна да боря молекулите във въздуха.
Но защо и сега ми се случва, когато имам наистина много работни задължения, а в личен план ме очакват организации за лятото?
Може би някои от вас ще си помислят, че работата ме отегчава, че си мисля за бъдещето и за безгрижното лято. Не, в главата ми изобщо няма вятърничави помисли. Просто не мога да се събера в кожата си. И не мога да открия своите интереси, тези главните, които те карат да вървиш напред.
Предполагам съм изпаднала в творческа криза, появила се незнайно откъде. А как ще си отиде – иска ми се да получа и съвети от вас. Много от моите приятели ме съветваха да посетя психолог или да си взема по-дълъг отпуск, който да прекарам сама. Но не мисля, че се нуждая от нещо подобно. По-скоро ми липсват силните емоции.
Точно затова смятам да си подаря екстремно гмуркане в близост до Варна. Отпуска ще взема за това и се надявам да прекарам времето с любимите ми хора. А дали потапянето на няколко метра под водата ще ми помогне да се събера и като изляза да съм презаредена – не зная. Но поне ще опитам, и ако не стане, то тогава вече ще мина на варианта психолог. Просто, за да се опитам да разбера по-добре самата себе си и състоянията си.
Как да се събереш?
