Когато става въпрос за вътрешния ни свят, то темата става строго индивидуална. Някои го приемат лично, а други са над нещата. Точно тук обаче е моментът да направим разликата между личност и идентичност. Ако през съзнателният си живот никога не сте се замисляли какво представляват и дали изобщо се отличават, значи е време да прочетете този текст.
Трябва да подчертая факта, че това са лични съждения, премесени с разбиранията ми от психологична литература, която съм чела. Но това са само подробности. Сега ще премина към същината, а вие сами може да изберете дали да я приемете за своя истина, или да я подминете.
Под индивидуалност аз имам предвид всичко, което сме ние. Тоест всеки човек е създаден уникален. Дори ако погледнем божественото начало на света, то и там ще открием точно тази особеност в човешкия организъм. Тук не става въпрос само за визия, а и за всичко останало – като клетките и органите. Намесени са дори и талантите, които ние, чрез нашите действия, развиваме и още повече се отличаваме.
Под личност аз определям егото. Това е всеки път, когато се оставяме да надделява собствената ни изкривена представа, в която сме потънали. Личностите обикновено са вглъбени в себе си и целеустремени по своя път. Това обаче не ги прави индивидуални, а ги уеднаквява с останалите с подобни копнежи. Затова границата е тънка и трябва да знаме как да развиваме талантите си, но те да не пораждат високото ни его.
Надявам се макар и кратко и съвсем схематично обяснено сте разбрали моята концепция. Преди да дадете обаче крайната си оценка на текста, се запитайте вие от кои сте – без да се притеснявате от отговора. Все пак всеки има право да промени посоката си и да израства, за да пребъде.
Личност и идентичност
