Има дни в работата, когато нищо не върви. Не ви върви на вас самите, шефовете не са на кеф и си го изкарват на всеки срещнат, а на всичкото отгоре се ви се отправят безумни обвинения, които са толкова абсурдни, че ви идва да хвърлите всичко и просто да си тръгнете.
Но после си казвате, че това е моментно положение и всеки е човек и има своите настроения.
Да обаче, не бива така. Всеки е човек и има своите настроения, но когато подобен тип абсурдни изказвания идват от вашия шеф, нещата стоят малко по-различно.
Този човек трябва да е напълно наясно, че вие сте тези, които му изкарвате парите и той без вашите професионални способности няма да може да върти бизнеса си и да се фука с новата си кола (давам най-плосък пример, тъй като огромен процент от работодателите в страната са хора, за които с чисто сърце мога да кажа, че важи поговорката “Пази Боже сляпо да прогледа”).
Та така… До колко ще търпите лошото отношение на работодателя си и смятате ли, че заплатката, която му се е откъснала от сърцето да ви дава всеки месец, си заслужава подобно унижение?
Моят отговор на този въпрос е, че всеки трябва да се чувства добре на работното си място и да получава адекватна за усилията си работна заплата. А ако не са доволни от качеството на работата му – съвсем спокойно могат да го съкратят. Ако са доволни обаче – той трябва да го знае, за да има стимул да продължава да си върши работата добре. В същото време трябва да му се засвидетелства уважение и достойнството на никой от работниците не трябва да бъде потъпквано.
А когато тези неща не се спазват – изходът от сградата е единственото решение.