Преди няма и седмица медиите гръмнаха със заглавия и информация как в киселото мляко на един от наложилите се производители на млечни продукти е открита миша отрова. При това не къде да е, а в детска градина. За достоверност даже показваха някаква млечна смеска, в която синееше нещо, което трябваше да прилича на препарат за унищожаване на гризачи. След няколко дни и след направени редица проверки от контролните органи – и как не, когато става въпрос за здравето и живота на децата ни – стана ясно, че отровата не е попаднала там при производството или транспортирането, а най-вероятно е пребивавала в някой от домакинските съдове в детското заведение и така се е оказала в купичките на малчуганите. Немарливост на обслужващия персонал, престъпно нехайство, което няма как да ме учуди, предполагам и вас, защото всеки ден ставаме свидетели на нещастен случай или злополука, причинени от немарливостта или мързела на някого. Днес обаче няма да говоря за това, макар че си струва, а за една друга тревожна тенденция, която взе да набира скорост в последно време – чрез непроверена и непотвърдена информация медиите да съсипват бизнес или имидж.
Нали ви е ясно, че сега мнозина от потребителите на набедения млекопреработвател ще се замислят, преди да купят от продуктите му, и даже и да са чули, че е станала грешка, пак могат да решат да посегнат към киселото мляко, сиренето или кашкавала на други фирми – както се казва: страх лозе пази.
В тази връзка се сетих и как съвсем наскоро бяха подхванали подобна кампания срещу производител на една от качествените и на нормални цени тоалетна хартия – пак на принципа една жена каза, в случая обвинението беше, че в хартията има сажди.
Та си мисля по тия два повода – да, потребителите трябва да бъдат информирани и защитени. Но и производителите имат права. И не се иска много – само това, което сериозната журналистика по цял свят прави: първо проверява, чак след това обвинява.