Има една приказка за това, че трябва да се отнасяш добре с хората, които срещаш, когато се изкачваш по стълбата на живота, защото много вероятно е те да са същите, които ще срещнеш на слизане. Това е животът – колкото и тривиално да звучи – качване, слизане, в обратния ред, отново и отново. И наистина хората и отношенията ни с тях, това, което сме посели, могат да се окажат най-голямата ни награда, но и най-голямото ни наказание – зависи как сме си го поставили. И не, далече съм от мисълта, че трябва да го правим, за да очакваме дивиденти в бъдеще, просто трябва да го правим, за да се чувстваме по-добре. Иначе, доказано от живота, доброто рано или късно се връща. От някаква посока. Не е задължително да е от тази, в която сме го посели.
Досега никога на тази страница не съм разсъждавал ей така по принцип, не го правя и сега. Конкретен е поводът, личен, житейски, от съвсем скоро, който ме подсети за тия простички истини, които или забравяме, или пренебрегваме по някаква причина. Така се случи, че преди месец-два стар приятел ми помогна много – неочаквано, без да съм го молил. Наистина огромна подкрепа, за нещо много важно, и то от сърце. Неволно се сетих, че преди много години имаше подобна ситуация между нас двамата, но в обратна посока, която даже бях забравил. Не правя никаква пряка връзка между двете, делнична и пазарска, на принципа даваш – получаваш. Истински вярвам, че има връзка между двете, но тя е много по-дълбока и има някакви по-висши измерения. Всъщност съм сигурен в това.
Иначе правете добро – то се връща не защото сте го направили, а просто защото за разлика от много други неща не се губи в пространството, просто сменя ориентацията, мястото, човека. Но винаги се установява – някъде, при някого. И защо вие да не сте този, при когото ще се върне някой ден.