Няма начин да сте пропуснали споровете да бъде ли въведено вероучение в българските училища, или не. Всеки от собствената си камбанария се обявява за или против. Безсмислен спор според мене по две причини. Първата – какво има да се противопоставяме, нека се въведе, пък който е желаещ, да посещава часовете. И втората, която ще е и ядро на днешния ми материал – и какво като въведем часове по вероучение, ако вярата и добродетелта всъщност ги няма точно там, където трябва задължително да присъстват – сред божиите служители и в църковните храмове. Веднага обяснявам. Попаднах преди една седмица на материал, в който се обясняваше, че президентът Жельо Желев ще помага като доброволец на църквата в Стамболийски. Не се учудих, щото Желев отдавна е известен с включването си в общо взето, богоугодни дела. Само след ден-два обаче излезе ново съобщение и обяснение на бившия държавен глава, че няма да се включи, понеже акцията преследвала повече пиар цели, отколкото праведни. Без повече обяснения и без подробности.
Е, те подробностите лъснаха скоро и истината изплува със страшна сила. Оказа се, че въпросната проява, на която е бил поканен държавникът, е същата онази, в която младо момиче, болно от церебрална парализа, изведнъж стана и проходи след библейския призив на местния свещеник: Стани! Няма лошо – то е ясно, че волята човешка няма граници, както и контролът на съзнанието. Само дето стана ясно, че момичето под вещото ръководство на въпросния божи наместник е правило репетиции в двора на семейната къща предния ден. Телевизиите излъчиха репортажи от срамните сценки, които се разиграха в църквата в следващите дни, когато запознати с предисторията съседки извадиха истината на бял свят.
Ще попитате: за какво им е на един свещеник и на една църква реклама?
Ами отговорът е прост: за каквото на всички комерсиални дружества – за печалба.
Е, и това е възможна гледна точка към спора за часовете по вероучение – позволихме на търговците да влязат в храма, да им позволим ли да го направят и в храма на знанието.