Перфекционизма е онова качество у хората, което в днешно време е много трудно да се постигне. Трудно е защото, не винаги се получава от първия път, което съответно води до разочарование, повече пари и нерви.
При нас българите рядко се случва да бъдем изрядни, когато правим нещо, особено ако то е за някой друг. И не само, много често виждам как хора, които правят нещо за себе си, да го правят нескопосано и въобще не полагат старание за да постигнат своята цел. Други пък до такава степен са се вманиачили в това всичко да изпипват до най-малкия детайл и да го правят перфектно, че чак се самозабравят в своите изисквания.
Това може да се нарече болестно състояние и да си призная аз също съм прихванал малко от него. Не че чак толкова се впрягам, но в повечето случаи, ако мога и знам как да постигна идеала го правя каквото и да ми коства това. Но съвсем естествено не винаги ми се получава, което не ме дразни, но не ми става и много приятно.
Когато обаче постигнеш това, което искаш и то е максимално изпипано от всякъде, няма как да не ти стане гъдел и да не се гордееш с това. В крайна сметка да бъдеш перфекционист не си го избираш, то е заложено в теб – или го имаш, или го нямаш.