Около нас има хора, които си имат собствен характер и го проявяват в определените ситуации. Също така има и такива хора, които са със слаб характер и не могат да взимат самостоятелни решения. Те по-скоро чакат някой да им каже какво да изберат или как да реагират при дадена ситуация.
Това не е никак добре, особено ако се отнася за мъж. При жените някакси е по-приемливо, макар че и при тях не е в тяхна полза да бъдат такива. При мъжете обаче, нещата стоят далеч по-критични. Не мога да възприема, когато мъжа не може да вземе самостоятелно решение и не си изразява собственото мнение, когато се налага.
Аз съм от мъжете, които знаят какво искат, какво търсят и как да го постигнат. Когато нещо не ми харесва си го казвам и изобщо не ме интересува, кой какво щял да говори след това за мен. Много трудно може някой да манипулира позицията ми по даден въпрос или да си наложи своето мнение. Да не говорим, че когато съм сигурен в себе си отстоявам своето мнение до дупка.
Забелязал съм, че има такива мъже, които не казват нищо когато трябва, само кимат с главата и казват „добре”, а после стават много смели и говорят какво ли не.
Има и такива, които са женени и винаги отстъпват на жената, когато трябва да се вземе някакво решение, а после само мърморят, че не им харесва. Това също не мога да го разбера, не казвам че не трябва да се вслушваме в жените си, но чак да приемаме всичко което те искат и казват, е няма да стане. Стига се до решение угодно и за двамата, в противен случай се чува думата на мъжа, все пак е глава на семейството.
Съветвам всички мъже да държат на мъжкото в себе си и да не бъдат безхарактерни, защото животът ще ги стъпче много лесно.