Пристрастеността е много коварен порок на човека, който в много от случаите е с фатален завършек. Това да си пристрастен към нещо е много вреден навик, който в много редки случаи води до нещо положително. Без значение дали се отнася до пристрастеност към алкохола, цигарите, наркотика, хазарта, спорта, храната, диетата и т.н. за мен това си е болестно състояние. Разбира се, като изключим наркотиците другите неща в нормални граници са допустими, но ако сме ги превърнали в мания, тогава изхода може да бъде фатален за нас. Чувал съм за много случаи, в които хора, пристрастени към хазартните игри, изиграват всичко на машинките и дори са стигнали до залагане или продаване на жилището си. Алкохола също е голям враг, който може да промени човека до неузнаваемост, а когато е във фаза пристрастеност вече е късно за каквото и да е било. Има неща, които не вредят на здравето ни, към които може да се каже, че сме пристрастени, но по-скоро аз бих ги нарекъл хоби, призвание или влечение, отколкото лош навик. Пример за това е влечението към колите, игрите, технологиите, музиката и т.н. Това няма да бъде с фатален край, но може би ще измести други по-важни цели в живота ни. Хубаво е човек да намери баланса на това към което се пристрастява и да не го прави цел №1 в живота му.
Калин Йосифов